- Арт работилница в провокативни времена. Не е ли твърде голямо приключение за един толкова фин и крехък човек?
Да имаш малък бизнес в България си е приключение. А да правиш всичко сам и в условия на пандемия, още по-голямо. Откакто имам Sunny Room, осъзнах, че се чувствам комфортно да разчитам само на себе си - менажирам ателието, занимавам се с маркетинга и преподавам сама. Чувствам се на мястото си във всяко от тези начинания и се наслаждавам на работата си. Не е клише, а истина, когато казваме, че не работим и ден, ако обичаме това, което правим.
- Какви бяха плановете ти в началото в тази посока и в какво се трансформираха по пътя?
За първи път посетих подобно място в Ню Йорк и така се върнах към рисуването, което бях загърбила след като завърших изкуства. Усещането беше невероятно - откъсване от реалността за няколко часа. Когато се върнах в България преди 4 години, моя приятелка ми напомни за това преживяване и ми каза: "Спомняш ли си как се почувства след като рисува? Защо не отвориш такова място в София?" Стори ми се прекрасна идея - да създам място за релаксация, изкуство и креативност и място, където да срещам нови хора.
Нещата започнаха да се случват сами - предостави ми се възможност да работя с деца и детски групи и без много да планувам, всичко се нареждаше от само себе си.
Sunny Room се трансформира все повече в не просто ателие за рисуване и вино, а в място, където насърчавам хората да се откъсваш от ежедневието си, да излизат от зоната на комфорта си и да се сблъскват с креативната си страна чрез интуитивно рисуване.
В Щатите се запалих по йогата, медитациите и ползите от дишането и започнах да изучавам и дълбая в духовното си развитие. Вдъхновена от наученото, организирам и терапевтични класове, в които чрез цветове и форми, хората изразяват емоциите си, като включвам и кратки медитации в практиките за да може релаксацията да е още по - силна.
Бих искала да развивам Sunny Room в тази посока и да превърна ателието в място за релаксация и лечение на травми чрез изкуство, след като завърша и магистратура по Арт терапия догодина.
- Какви са учениците ти - възрастово, и като индивидуалности и какво ти дават те?
"Учениците" ми са от деца на 5 години до възрастни хора, които рисуват за да облекчат болки в ръцете си, причинени от артрит. Уча от всички!
Децата ми дават много. По тях виждам как с възрастта започваме да подтискаме креативността си за да се впишем в този свят, как когато сме малки, виждаме света по един по-красив начин, не ни е страх да изразим себе си и да направим грешка в рисунката си. И обратното - във възрастните хора наблюдавам страх от това да не сбъркат, желание да бъдат перфектни и колко е трудно понякога да излезем от зоната на комфорта си. Но независимо от възрастта, от всички свои "ученици" уча колко важно нещо е изкуството и колко много то ни дава в развитието ни като личности и колко щастливи ни прави, когато сътворим нещо със собствените си ръце.
- Имало ли е моменти, когато си искала да се откажеш и какво те е спасявало от отказа?
Да, разбира се, особено през последната година. Късметлийка съм, че успях да запазя Sunny Room през тези трудни и странни времена, които настъпиха и съм изключително благодарна на себе си, че не се отказах и на хората, които не се отказаха да творят и да се обръщат към изкуството. Усмивките на всички - било то възрастни или деца, породени от успеха им и гордостта, че са сътворили нещо свое, нямат цена. Целият клас е прекрасно преживяване, но тези последни няколко минути, в които хората са толкова щастливи и ми благодарят за преживяването са тези моменти, които ме карат да продължавам и да не спирам да си обичам работата!
- Кое от досегашния ти живот ти помага най-много в това амбициозно начинание?
От малка работя и работата ми винаги е била свързана с хора. Именно това ме е научило да разбирам хората по - добре, да знам от какво имат нужда и как да комуникирам с тях. Научило ме е и на търпение. За това смятам, че няма срамна работа, независимо дали ще работиш като сервитьор, обслужващ персонал или продавач, можеш да извлечеш ползата и да се научиш на търпението, което тези сфери изискват.
Животът ми в чужбина също отвори широко кръгозора ми и ме сформира като личност. Най-доброто решение, което съм взимала в живота си.
- Вярваш ли, че във всеки един от нас дреме артист?
Да, абсолютно. Вярвам, че всеки един от нас може да рисува и че това е форма на изкуство, която се учи. В редовните си клиенти наблюдавам голяма разлика от първият път когато рисуват и са плахи и следващите, когато се разчупват и експериментират с цветове и различни идеи.
- Какво ще ни спаси в тези смутни времена и какво отвориха те като възможност за теб?
Изкуството ще ни спаси! Никой нямаше да издържи тези ограничения, ако нямаше филмово изкуство, рисуване по номера, онлайн рисуване, онлайн театър, литературата и куп други артистични дейности. Много хора откриха скрити свои таланти по време на пандемията. Имам много клиентки, които започнаха да идват редовно, след като са започнали да рисуват от вкъщи.
През последните почти две години преоткрих още повече работата с хора. Работих с малки групи и усещането беше сякаш съм излязла с приятели - опознавахме се, говорихме повече и се сприятелявахме заради по-интимната обстановка. Това ми дава много по време на пандемията!
- Към кого и накъде се обръщаш, когато ти е най-трудно?
Човекът до мен е моят камък и упора. Споделям всичко с него, до мен е във всяко решение и е най-силната ми подкрепа.
Когато ми е трудно, търся отговори и решения дълбоко в себе си чрез медитации и духовни практики. Обичам да пътувам сама и да пътувам към себе си.
- Откриваш смисъла къде и в кой?
Смисъла откривам в хората и начина, по който се развиваме. Смисъл ми дава това, че щом ателиетата за рисуване в София се пълнят, означава, че хората все повече се откриват към изкуството и търсят творците в себе си.
- Най-големите ти учители в посока, в която си тръгнала?
Най-големият учител е опитът, опитът да работиш с хора. Както споменах, голям учител за мен са и децата - страстта, с която рисуват ме кара да се замислям какво се случва по пътя ни, което ни променя така, че рисуването да не е част от ежедневието ни, както когато сме деца и дали това е на път да се промени.
- Как изгради бизнес формулата на това амбициозно и трудно начинание? Какво инвестира в него?
Бизнес формулата ми е да обръщам лично внимание на всеки. Няма как хората да се справят сами и да нямат въпроси, когато не са рисували от училище. Доставя ми удоволствие когато са доволни от себе си, че са сътворили картина, когато научат нещо ново и си прекарат добре. За това Sunny Room е малко и уютно ателие, където всеки да се почувства като на гости, да се настани удобно и да се забавлява релаксирайки, а аз съм там да помагам, обяснявам и искам да вярвам, че ги и уча на нещо.
- Съжаляваш ли, че се върна в България?
Ни най малко. България е моят дом. Щастлива съм, че имам две места по света, които мога да нарека дом, но съм родена в България и тук са моите корени.
Мой близък приятел веднъж ми каза, че когато откъснеш едно цвете от почвата и го засадиш в саксия, то вирее, но не по същия начин и не по естествен път.
- Нещата и хората, които ти дават надежда, че вървиш в правилна посока?
Усмивките на лицата на клиентите ми и благодарността в очите им, когато си тръгват от Sunny Room.
Моментите когато не искат да си тръгнат, защото им е било толкова приятно и седим на вратата и си говорим. Прегръдките на децата и когато с приповдигнат глас питат родителите си дали могат да дойдат пак.
Това са моментите, които ми дават надежда, че вървя в правилната посока и че има място за този бизнес в България.
Тази статия все още няма коментари